Дирекция на природен парк „Витоша” http://www.park-vitosha.org/
Природен парк „Витоша” – Обявен 1934 г.; площ 27 079 ха. Най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша. Няма европейска столица в такава непосредствена близост с планина. Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи. Природен парк „Витоша” е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.
Дирекция на природен парк „Българка” http://www.ppbulgarka.net/
Природен парк „Българка” – Обявен: 2002 г.; площ 21 772 ха. Природен парк „Българка” е разположен в северните склонове на централната част на Стара планина. Оттук са минавали важни стратегически пътища, свързващи севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район. В природния парк попада и част от Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” – паметник-светиня за българите. Тук по време на руско–турската война (1877-1878) се е разиграла една от най-решителните битки, донесла свободата на България след петвековно османско иго.
Дирекция на природен парк „Врачански Балкан” http://www.vr-balkan.net/
Природен парк „Врачански Балкан” – Обявен 1989 г.; площ 28 844 ха. На територията на парка са разположени най-високите варовикови скали на Балканския полуостров (природна забележителност „Вратцата”), които със своите 400-метрови отвеси предлагат силни преживявания на скалните катерачи. Заради карста в природния парк се намират над 500 пещери, сред които „Леденика” – първата благоустроена пещера в България. Обширните букови гори и субалпийски тревни съобщества са характерни за парковата територия. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от ХІV век.
Дирекция на природен парк „Персина” http://www.persina.bg/
Природен парк „Персина” – Обявен 2000 г.; площ 21 762 ха. Природен парк „Персина” е от най-младите български паркове. Целта е да се съхранят и възстановят крайдунавски влажни зони, уникални за България. От 2002 г. част от парка е обявена за Рамсарско място. Най-голямото му богатство са птиците, а заливните гори и блатата са от голямо значение за размножаването им. Над 30 са археологическите обекти на територията на парка, които свидетелстват за пребиваването на траки и римляни по тези земи.
Дирекция на природен парк „Рилски манастир” http://www.parkrilski-manastir.com/
Природен парк „Рилски манастир” – Обявен: 2000 г.; площ 25 020 ха. Природен парк „Рилски манастир” и Национален парк „Рила” образуват единственият в България природен комплекс от две големи защитени територии. Горите, високопланинските ливади и езера, алпийските местности, разнообразните релефни форми и високите върхове – това е обликът на природния парк. Той носи името на най-скъпия за българите храм-светиня, важно средище за православните християни – манастирът „Св. Иван Рилски” (Х век). Скътан в пазвите на най-високата планина в България – Рила, манастирът е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Над половин милион са посетителите от цял свят всяка година.
Дирекция на природен парк „Русенски Лом” http://lomea.org/
Природен парк „Русенски Лом” – Обявен 1970 г.; площ 3 408 ха. Природен парк „Русенски Лом” обхваща долината на едноименната река и нейните притоци, които хилядолетия наред са извайвали скалните отвеси на каньоните. Заради специфичния си микроклимат, скални образувания и влажни зони природният парк е своеобразна смесица от видове с различен произход – средноевропейски, сибирски и субсредиземноморски. Най-популярният сред множеството скални манастири, изсечени високо в скалите, е манастирът „Св. Архангел Михаил” , чиито стенописи, датиращи от ХІІІ в. са включени в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка е бил разположен и средновековният град Червен, който през Второто българско царство (ХІІ – ХІV в.) е бил важен военен, административен, духовен и културен център.
Дирекция на природен парк „Сините камъни” http://dppsk.sliven.info/
Природен парк „Сините камъни” – Обявен 1980 г.; площ 12 499 ха. Разположен сред южните склонове на Източна Стара планина, този красив балкански кът със своите сиво-сини и виолетови скални зъбери е дал подслон множество тракийско-илирийски племена още в новокаменната епоха. Тук могат да се видят останките от древни крепости, манастири и пътища. Археологическият резерват „Туида“ е римска крепост от ІІІ – V век. От 24-те манастира по поречието на р. Манастирска, строени през ХІІІ – ХІV век, са оцелели руините само на един от тях. Богатата история, дивата природа и специфичните пейзажи привличат изключително много туристи.
Дирекция на природен парк „Странджа” http://www.strandja.bg/
Природен парк „Странджа” – Обявен 1995 г; площ 116 136 ха. Това е най-голямата защитена територия в България. Природният парк е разположен в най-югоизточната част на страната и обхваща централната българска част на планината Странджа. Посетителите откриват безбрежно зелено море от заоблените хребети, покрити с гора. В с. Българи в деня на Св. Св. Константин и Елена в началото на юни се провежда уникален за България и Европа религиозен празник – нестинарството (ритуален танц върху жарава с икона пред гърдите). Хилядолетия наред Странджа е била царство на древната тракийска култура, за което свидетелстват множеството гробници, жертвеници, каменни плочи и статуи, пръснати навсякъде из планината. Село Бръшлян е архитектурно-исторически резерват, съхранил автентични странджански къщи от ХVІІ-ХІХ век.
Дирекция на природен парк „Шуменско плато” http://shumenskoplato.com/
Природен парк „Шуменско плато” – Обявен 1980 г.; площ 3 896 ха. Шуменското плато е най-високото в Северна България. Почти целият природен парк е зает от гори, а откритите части представляват пъстра мозайка от треви и храсти. Типичният карстов релеф е представен от разнообразни повърхностни и подземни форми. Известни са над 60 пещери, като най-атрактивна сред тях е пещерата „Бисерна” – двуетажна, с дължина на галериите около три километра. Естествено укрепено и защитено, платото е било населявано от дълбока древност. Открити са останки от няколко тракийски селища, датирани от ІV – ІІ в.пр.н.е., а склоновете му са запазили скални манастири, църкви и монашески килии. Най-представителният исторически обект е Шуменската крепост, просъществувала близо 3000 години.
Дирекция на природен парк „Беласица” http://www.belasitsa.net/
Природен парк „Беласица” – Обявен 2007 г.; площ 11 732 ха. Природен парк „Беласица” е най-новият в България. Планината се намира на територията на още две държави освен нашата – на Гърция и Македония. Флората на Беласица е съставена от близо 1200 растителни вида, което представлява приблизително 1/3 от флората на България. Голямото богатство са широколистните гори и особено питомният кестен. До скоро планината беше почти непозната заради трудния разрешителен режим за посещение. От 2001 г. насам през месец август се организира международен туристически поход за изкачването на връх Тумба под мотото „Балкани без граници“. Макар и не най-високия в Беласица, върхът се издига едновременно в три държави.
